Бъдни вечер се почита на 24 декември – последният ден от четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Според народните вярвания жена, която ражда за пръв път, трябва да не споделя същия ден, а на следващия, като покани гости и съобщи благата вест.

Бъдникът гори цяла нощ.

Бъдни вечер е един от най-светлите празници през годината, който събира около трапезата цялото семейство. Празник на дома, огнището, надеждата и добротата. В очакване на Коледа, в гадания за предстоящата година, в благодарност за отминалата и в тиха молитва за благоденствие!
В различните краища на страната празникът е известен като Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Българските традиции в тази свята нощ са смесица от обредите на древните тракийци и южните славяни. Традиции, вплели вярата и силната семейна връзка в едно!
По стара традиция за Бъдни вечер се избира Бъдник (най-често отсечен ствол на дъбово дърво), който да може да гори цяла нощ. Внасяйки го вкъщи, стопанинът пита останалите членове на семейството: „Славите ли Млада бога?“, а те отговорят: „Славим, славим, добре дошъл!”. Бъдникът се почиства и миросва (пробива се дупка и се налива вино или тамян). Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Запалването е цял ритуал и с него започва празничната вечеря на Бъдни вечер. Извършва го най-възрастният член от семейството, защото трябва опитна ръка -Бъдникът трябва да изгори изцяло. Ритуала по запалването е съпроводен с молитва и наричания: „Колкото искрици, толкова пиленца, агънца, прасенца, теленца, дечица в тоя дом!“.

По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. На сутринта въглените се загасят с вино. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират раждането на Спасителя, затова и първите думи на стопанина на Бъдни вечер са: „Аз вкъщи и Бог с мене!“.
Смята се, че традицията с тлеенето на Бъдника или Прекладника се е запазила от миналото – когато се раждало дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони злите духове. След покръстването българският народ запазил този обичай за святата нощ на Бъдни вечер.