В историческите източници Велико Търново се среща с различни наименования. Латинците наричат града Тринови или Тринавус, а в ранни византийски извори се споменава като Триновос или Тринавос. По всяка вероятност тези наименования се извеждат от латинското Trenavis, което означава трите кораба, като под кораби може би се има предвид трите хълма, около река Янтра, познати ни днес като Царевец, Трапезица и Момина крепост. Предполага се, че съответствието на тези хълмове в древността е: Царевград Търнов, град Трапезица и Девин град.
Първите мощи, които са пренесени в Търново, са на св. Йоан Рилски. През 1195 г. цар Иван-Асен I пренася мощите в града, като смисъла на този акт е да се възвеличи столицата и да се засили ореола на защита над нея. В житието на светеца, написано от Патриарх Евтимий, се казва, че когато цар Асен превзема Средец, замисля да пренесе мощите на преподобния отец в “своя преславен град Трънов” и веднага изпраща до своя патриарх, кир Василий, пребиваващ тогава в “Тринов, великия град”, писмо. Споменаването на новото наименование Трънов буди етимологични асоциации с околните градове – Габрово, Дряново (Дреново) и др. Веднага изниква хипотезата, че може би крепостта е била добре защитена и непроходима в чисто природен аспект. Легенда разказва, че днешният град Трън носи името си от една трънка, под която имало лечебен извор. Тъй като доста български градове носят наименованията си по аналогичен начин, може би именно дрян и трън стоят в основата на името на двата града – Дряново и Търново.
Съществуват хипотези, че наименованието Трапезица идва от трапеза или трапец заради формата на билото, върху което се издига крепостта, но интересна светлина върху наименованието на хълма дава проф. Иван Дуйчев, според когото името Трапезица идва от специалните военни отряди в ранна Византия, носещи името “трапезити” и имащи задачата да охраняват важни стратегически пунктове. По всяка вероятност тези съгледвачи и охранители на проходи стануват на този хълм, който носи името им. Веднага изниква въпроса кой от хълмовете във Велико Търново е най-подходящ за отбрана, къде могат да стануват тези военни отряди? Има предположение, че това е Царевец – укрепен, защитен, именно той става подходящ за издигането на царските дворци.
Хипотезата, че хълма, който днес наричаме Царевец, всъщност е Трапезица, се поддържа от обстоятелството, че там се намира църквата “Св. Йоан Рилски” в Асенова махала. Всъщност днес се прави нейното преоткриване, защото за тази църква се е знаело отдавна. За нея писал д-р Христо Даскалов още преди Освобождението. Той видял основите на църквата “Св. Йоан Рилски”, в близост до църквата “Св. св. Петър и Павел”. В споменатото житие на св. Йоан Рилски Евтимий Търновски пише, че неговите мощи, след като са пренесени в царския град са положени в посветената нему църква, построена в “славния град Трапезица”.
Така имаме едно доказателство, че Асенова махала тогава е разположена на Трапезица и явно така се нарича днешният хълм Царевец. Вероятно ще се окаже, че Трапезица е било родово имение на Асен и Петър. В източното подножие на хълма братята съградили църквата “Св. Димитър”. При нейното освещаване е дадено началото на въстанието на Асеневци. Към храма отвежда основният подход от крепостта през голямата северна порта, която е била охранявана от кула и военни постройки”, обяснява Мирко Робов Досега изследователите са открили останки от 17 кръстокуполни храма на хълма. Някои са били покрити с керемиди, а други с оловни листове.. Трапезица е бил днешният Царевец. Имало е план, когато се е градяло средновековната престолнина Търново. Цялото пространство на запад от царските дворци и Патриаршията до Устието на Янтра е било отдадено на българската църква. Първите Асеновци са замислили да направят днешната Асенова махала като място за поклонение. И построяват там един до друг четири манастира, в чиито църкви полагат свети мощи. Нещо много резонно е мощите да са тук, защото те са се намирали под защита зад крепостните стени на брега на Янтра. Докато църквите на другия бряг на Янтра и тези на хълма над тях, не са били защитени. Не е било необходимо и да се карат поклонниците да се катерят по днешния хълм Трапезица.
Трапезица пък е било място също отредено за усамотение на монаси – от прочутата Търновска Света гора. Къде другаде, ако не на една Света гора ще има 17 църкви, колкото са открити на Трапезица! Докато на днешната Света гора не е открита нито една. На средновековната Света гора е била организирана и Търновската книжовна школа.На 2-3 км , пак в западна посока, е било и Устието, където е учреден патриаршеският манастир „Св. Троица”. Отсреща пък е манастирът „Свето Преображение”. До 1965 г. градът се нарича Търново.
И сега на хълма Трапезица кипи неуморна дейност – археолози работят непрестанно, за да разкрият загадките около историческия обект, да потвърдят собствените си хипотези и да ни направят свидетели на величието на древния хълм.
