Рождество Христово е един от най-големите християнски празници – раждането на Христос. Празникът винаги е очакван с нетърпение, изпълнен с традиции, надежда, хубави песни и благословии, гадания за бъдещето. Коледа въплъщава вечната жажда на хората за здраве и щастие за плодородие и благоденствие.
Езическите корени на празника произлизат от раждането на слънцето (в края на декември дните стават по-дълги). Голяма популярност имал и римският празник Календе, на който римляните принасяли жертви на боговете и си разменяли дарове. Подобен новогодишен празник имали и славяните.

Името Коледа вероятно е форма на римското календе – първия ден на всеки месец. Рано сутринта на Голяма Коледа (след Бъдни вечер) всеки стопанин излиза на двора със секира в ръка и заплашва овошките, че ще ги отсече, ако не родят много плод.
Според народната традиция на този ден хората си гостуват, подреждат богати трапези, ядат, пият и се веселят.
Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича така, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето се заличава. През този период духове на умрели бродят в света на живите и могат да отнесат някого със себе си.
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг засиява. Този вълшебен миг могат да видят обаче само праведните.
Коледа е най-съкровеното време от годината, в което всеки, изправил се сам пред себе си, си дава равносметка за изминалата година и си пожелава нещо за предстоящата.
Пожелайте си нещо в коледната нощ – желанията се сбъдват!