Коледуването започва в полунощ на Бъдни вечер – млади момци обикалят къщите и пеят песни за здраве и плодородие. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи.
Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Движат се на групи, предвождани от станеник. Той носи обредното дръвче, украсено с ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. Коледарите започват своите репетиции за Коледа още от Игнажден. Събират се всяка вечер и разучават коледарски песни.

Коледни кравайчета.

Празнично пременени в традиционни носии, те тръгват от дома на водача с песен на уста – славят Бога и изричат слова за здраве и плодородие. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата, а след това дружината изпява песни и за всеки един поотделно. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение, а друга част продават и даряват парите на църквата или училището.
Сред коледарите всеки има отредена роля: трохобер (момче, което събира подарените кравайчета), магаре (момче, което носи месото и сланината) и коте (момче, което мяука, за да предизвести, че идват коледарите).
Коледните песни заемат голям дял от българския фолклор и по-точно от обредния песенен цикъл. Откъде се е родил сюжетът в българската коледна песен е много трудно да се каже. Факт е обаче, че с тях се показва колко богата е народната душевност, колко извисени са моралните принципи и до каква степен е развито чувството за физическа и духовна красота. Във всички песни преминава идеята за стопанско благополучие, всеобщо благоденствие и щастлив живот.
Ето част от коледарска песен:

Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки
и овновци виторожки.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине!