Лечебните свойства на българските минерални води са известни от дълбока древност. Познати са древните балнеолечебници: Хисар — древна Аугуста, Сливенски бани — Танзос, Кюстендил — Пауталия, Бургаски минерални бани — Акве калите, по-късно Термополис, Сапарева баня — Германея, и София — Улпия Сердика.

В България има общо над 225 находища на минерални извора – 148 в Южна България и 77 в Северна.

Българските минерални води са средно и силноминерализирани. За питейно балнеолечение се прилагат при бъбречни и урологични проблеми, стомашно-чревни, чернодробни и жлъчни проблеми, още в ендокринологията, обменните заболявания и хроничните интоксикации.

Солените минерализирани води са най-подходящи за външно балнеолечение при ревматични, дегенеративни и възпалителни заболявания, както и при травматично-ортопедични, неврологични и гинекологични заболявания.
Докато сулфатните минерални води са особено ефективни при чернодробно-жлъчни заболявания. Сулфатно-железните минерални води дават добър лечебен ефект при анемии.