Преображенски манастир “Свето Преображение Господне” се намира на 7 км от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на р. Янтра, близо до село Самоводене. Намира се под пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато. Той е най-големият от манастирите във Великотърновска област. Счита се, че е основан по времето на Втората българска държава – около 1360 г., от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман (XIV в.). Затова манастирът е наричан още „Сарин“ или „Шишманов“. Опожарен в началото на турските нашествия, през ХVІ и ХVІІ век придобива нов облик с активна духовна дейност. Възобновен през 1825 г., манастирът взима дейно участие в революционните борби – отец Зотик, отец Матей Преображенски, поп Харитон.
Сградите на манастира са строени една по една и образуват правоъгълник с двор, застлан с калдъръм.
Строежът на главната църква „Преображение Господне“ е започнат през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията и довършен от майстор Колю Фичето, един от най-известните майстори строители през XIX в. През 1837 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход и колоната.
Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков.
През 1861 г. Колю Фичето изгражда камбанарията с часовника. Две години по-късно построява малката църква „Благовещение“ върху подземния параклис „Св. Андрей“, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията.
През 1991г. срутище разрушава част от жилищните постройки. Щетите още не са отстранени. Няма възможност за пренощуване. Транспортната достъпност е на високо ниво – има изграден асфалтов път за автомобили и красива екопътека за пешеходен туризъм. Манастирът е един от стоте национални туристически обекти, което още повече налага провеждането на дейности за възстановяването му.

снимка: bulgariatravel.org