Сигурно се питате какво може да свързва вид паяк, танц и един италиански град? Следващата статия ще ви даде интересни отговори и ще провокира още по-интересни въпроси. От суеверие или от целенасочен израз на свободомислие възниква един от най-емблематичните италиански танци, преценете сами.

Семейство Theraphosidae
Тарантулите (Theraphosidae) са отделен разред паякообразни. Това са видове паяци, които не се срещат по нашите земи. Семейство Theraphosidae включва над 800 вида тарантули, разделени в 12 под семейства и 113 рода. Повече от 99% от паяците са напълно безобидни, но отделни видове, като Черната вдовица, причиняват смъртта на много хора всяка година. Тарантулата изпуска отрова, която може да причини рани на мястото на ухапването, въпреки че рядко са с фатални последствия. Представителите на това семейство са къси и плоски, с изключително дълги крайници: първата двойка са разположени както при богомолката, но са хоризонтални и служат за хващане, а втората образуват дълги, камшикообразни пипала. В края на всеки крак се намират 2 малки нокътчета, които, както при котките, могат да се изваждат и прибират.

Мъжките екземпляри имат на предния чифт крака малки кукички, с които да задържат отровните зъби на женските при чифтосване. Тарантулите са сред най-тежките паяци — 80 грама. Те не плетат паяжини, а улавят плячката си като я преследват и парализират с отрова. Тарантулата има осем очи — две отпред и по две отляво, отдясно и на гърба. Тези паяци са разпространени навсякъде в тропиците, субтропиците и в някои по-топли умерени зони: Южна и Централна Америка, Мексико, югозападните американски щати, Азия, Южна Европа, Африка и Австралия. Противно на битуващото мнение, че са едни от най-опасните паякообразни, тарантулите не могат да навредят на човека. Въпреки страховития си вид, тези паяци всъщност са много плашливи и предпазливи. Ухапването от тарантула може да бъде сравнено с ужилване от оса или пчела.

Паяк вълк или тарантула
Съществува обаче и същински паяк, който е наречен тарантула, дълго преди останалите паякообразни да бъдат наименувани и разделени според съвременната научна класификация. В Европа се срещат представители на семейство Lycosidae, като екземпляри на това семейство се срещат и у нас – Паяк вълк (Lycosa tarantula), чието убождане е известно като отровно още от времето на римляните. Това въздействие обаче е значително преувеличено през Средновековието и намира израз в невъобразими изблици на масова истерия при ухапване от този паяк, прерастващи в див и яростен танц.
Така се ражда Тарантелата.

Таранто (Италия)
В Италия въпросните „вълци“ (Lycosa tarantula) се срещат доста често около гръцката колония Таранто – за кратко време този паяк става толкова разпространен, че го именуват тарантула.
Та̀ранто (на италиански Taranto) е крайбрежен град в област Апулия, Южна Италия. Историята му датира още от VIII в. пр. Хр., когато е гръцка колония.
Градът още се нарича “град на две морета“, тъй като има два бряга. Старият и новият град са свързани чрез подвижния мост „Ponte Girevole”, който е символ на Таранто. В островчета на Свети Петър и Свети Павел защитават залива по т. нар. Маr Grande (Голямо море), където се намира търговското пристанище. Друг залив, наречен Маr Piccolo (Малко море), се формира от стария град, който в миналото е военен порт със стратегическо значение. Срещу Арагонският замък (впечатляваща структура от XV в.) се намират останки от храма на Посейдон. Легендата разказва, че сина на Посейдон – Тарас, претърпява корабокрушение, стига до пристанището на гърба на делфин и основава града, въоръжен с любимия тризъбец на баща си. Така градът получава своето име. Наименованието Таранто обаче се извежда от латинското Tarentum, на старогръцки Τάρᾱς. Има версии, разкриващи, че произлиза от произлиза от darandos, което означава „дъб“. Според друга теория името на града има индоевропейски корен, по името на река Тарас, Таро.
За да се опише реално острова, не може да не се спомене въздухът, пропит с култура и древност: катедралата, двореца с фасада в стил барок, множеството керамични съдове, монети.

Тарантела
Тарантела е италиански народен танц, характеризиращ се с бързо темпо, обикновено в 3/8 или 6/8 (понякога 18/8 или 4/4), придружен от дайрета. Този танц е сред най-известните от традиционната италианска музика. Тарантелата наподобява ритуала екзорсизъм, чрез който се гонят демони, посредством религиозни ритуали, жестове, символи. Интересното при тарантелата обаче е, че музиката и бързите ритмичните движения помагат на хората, ухапани от тарантула. По онова време хората искрено вярват, че ако танцуването не продължи, докато симптомите не утихнат, ще настъпи смърт, както и че отровата на паякообразното предизвиква истерично състояние. Симптомите на това състояние са конвулсии на тялото, танц под формата на скачане, крещене и разклащане в продължение на часове в унисон със звуците на оживени, шумни мелодии. Ритмичните движения постепенно довеждат до необходимостта от сливане с мелодията на дивата природа, докато жертвата достигне до точка на изчерпване, а чрез отровата излезе чрез потта. Танцът придобива заразителна сила и прераства в странната истерична мания, наречена тарантизъм.

Всъщност не е известно дали паякът наистина има нещо общо с цялата тази история. След Вселенският събор през 692 г. църквата изрично забранява танца, официално и категорично го заклеймява като “бесовски”, т.е. подбуждащ към греховни чувства. Може би почитателите на танца измислят цялата история за ухапването от паяка, за да танцуват на воля, водени от максимата: „Създай правило, за да измисля как да го наруша“. Оксфордски английски речник тълкува думата tarantism като „Истерична болест, характеризираща се с изключителен импулс за танц“. Много млади изпълнители, групи и известни музиканти се опитват да продължат тази традиция. Вдъхновяват се от бързото темпо, ритмичността, хипнотичния ефект, особено когато хората са под въздействието на този ритъм за дълъг период от време. Днес тази музика дори се използва при лечението на пациенти с някои форми на депресия и истерия, а въздействието й върху ендокринната система напоследък се превърна в обект на редица научни изследвания.
Каквато и да е истината за връзката тарантула, тарантела, Таранто, налице е една интересна история, разпалваща въображението с много неизвестни.