На Бъдни вечер на трапезата трябва да има нечетен брой ястия – 7, 9, 12. Българската традиция повелява всички ястия да са постни, а колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.

Празничната трапеза се нарежда в югоизточния ъгъл на стаята и трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството: варено жито, фасул, сърми, пълнени чушки с боб или с ориз, ошаф, туршии, печена тиква, печен картоф, зелник, тиквеник. На масата задължително трябва да има чесън (прогонва злите духове), мед (за берекет), орехи (по тях се гадае каква ще бъде годината) и вино. Всеки член от семейството трябва да опита всички ястия, за да му върви през годината.
Орехите също са важна част от традицията на Бъдни вечер. Всеки член на семейството си избира орех, който чупи – ако орехът е пълен, ще бъде здрав през цялата година. В четирите ъгъла на стаята, в която ще се вечеря, се поставя по един орех, за да се освети дома.
Традиционната трапеза не може и без празничен хляб. В различните краища на България погачата се нарича боговица, вечерник, коледник. Вечерята започва, когато най-възрастният член на семейството разчупва питката и подава на всеки парче с думите: „Ела, Боже, да вечеряме“. Първото парче се оставя за света Богородица, защото се вярва, че тя присъства на масата. Неомъжените момичета слагат залък от погачата под възглавницата си, за да сънуват този, за когото ще се омъжат.

От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден.
По време на вечерята никой не трябва да става от масата, а ако все пак се наложи да я напусне за малко, той трябва да върви приведен, за да не повали житата през идващата година. Прието е на масата да се остави и стиска слама, която след това се използва напролет при сплитането на венци и окичването на плодните дървета за изобилна реколта.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато всички в къщата заспят, близките покойници идват да вечерят.