Напоследък все повече учени застават зад идеята, че консумирането на насекоми в голям мащаб е устойчиво и екологично решение за осигуряване на нарастващото световно население с достатъчно богата на протеини храна. През 2008 г. на специална конференция по темата се произнесе и НАТО, като от организацията обявиха, че съветват жителите на бедните държави да преборят глада като хапват насекоми. Освен че са почти безплатни, те са богати на протеини, полезни мазнини и така необходимите витамини и минерали. В много части по света да се ядат насекоми е нормално, като дори се считат за деликатес.
Въпросът е как един средностатистически европеец ще успее да премине културната и психологическа бариера и да направи несъмнен подвиг, като сдъвче червей, например. У нас зрителите се мръщят, когато на участници в различни предавания им предлагат да ядат насекоми, с цел да изпитат куража им, какво остава за хапване за удоволствие.

За всички, които изпитват ужас, заставайки пред чиния със сушени скакалци, има решение: смилането на насекомите и използването им в продукти. Така страховитата храна няма да бъде разпознаваема, следователно това може да бъде един от начините да се преодолее това препятствие. Да се извличат протеини от насекомите и да се добавят в други хранителни продукти е друга възможност.

През 1859 г. Чарлз Дарвин публикува “Произход на видовете”, а няколко години по-късно “поетът на насекомите”, Жан Анри Фабр, прави обществено достояние своите изследвания върху най-малките видими форми на живот. Още тогава френският естественик споделя със света страстта си към насекомите, която се оказва обаче не само научна, но и гастрономическа. Фабр решава да опита вкуса на насекомите, предизвикан от откритието, че гражданите на Древния Рим понякога са се хранели с ларви на насекоми и със земни червеи. Заедно със сина си той изкопава голям брой червеи, отнася ги вкъщи, наръсва ги със сол, приготвя ги и цялото семейство опитва това странно ястие. Фабр смята, че червеите са изключителен деликатес, особено с бадеми. Той приема всички възможности, които предлага ентомологията. Освен яденето на насекоми, Фабр продължава със скакалци и ларви на бръмбари и стига дори по-далеч, опитвайки двукрили (мухи и комари). Бележките му по тази тема намират отражение в „Ентомологически спомени”.