Когато черните османски орди стъпили на българска земя, Търновското царство паднало, крепостните стени били сринати, църквите – поругани, светините – разпилени. Някогашните величествени царски палати се превърнали в развалини. Народът бил сломен от мъка и страдания, навред се разнасяли вопли и стенания, живите завиждали на мъртвите.

Преди да напусне крепостта и да тръгне на открит бой с турците, цар Иван Шишман обиколил и разгледал за последно своята престолнина. Крачка след крачка все по-голяма мъка засядала в сърцето му. Усещайки неизбежния край на обичното си царство, той тъгувал за своя народ, защото идвали тежки дни на страдание и големи изпитания.