Дали е истина, че трябва да пием по два-три литра вода на ден, или е поредният пиар трик, който води до скок печалбите на бутилиращите фирми? Вредно или полезно е да пием всеки ден минерална вода?
В Западна Европа потреблението на минерална вода е средно над 100 л. на човек годишно. Годишната консумация за България е над 55 л. на човек годишно.
В зависимост от това какви съставки преобладават в минералната вода тя може да бъде целебна, да не оказва съществен лечебен ефект или дори да е вредна при различни заболявания. Всичко зависи от състоянието на отделния пациент. Така че не се отказвайте от минералните води, но ги употребявайте отговорно.
Всички типове води – минерални, изворни или трапезни, съдържат различни количества йони. Катионите – натриеви, калиеви, калциеви, магнезиеви, железни и др. са положително заредени; анионите – флуоридни, хлоридни, сулфатни, карбонатни, хидрогенкарбонатни и др. са отрицателно заредени. Йоните съдържащи се във водата, определят физиологичното и действие, както и нейния вкус.
Хидрогенкарбонатите в минералните води помагат за нормализиране на стомашната секреция, подобряват перисталтиката на стомашно-чревния тракт и имат прочистващо действие.
Препоръчва се минералните води да не се пият непрекъснато. Не е правилно да се купуват произволни минерални води и да се пият продължително време – това води до натоварване на хомеостатичния апарат (жлези, бъбреци).
Водите с повече от 1.5 мг флуорид на литър не се препоръчват за всекидневна употреба от деца под 7 години. В по-големи количества те не са безопасни и за възрастни. Безразборното приемане на флуориди чрез пастите за зъби, водата, някои храни, лекарства и др. води до опасно високи концентрации в организма.
Много от минералните води в България са с естествено (природно) повишено съдържание на флуориди, което на етикетите се отбелязва с F.
Има и пределно допустими нива за съдържание на флуориди във водата за пиене – максимум 1.5 мг/л. За минералните води се допуска до 5 мг/л, защото се приема, че хората пият и чешмяна.
ТЕМПЕРАТУРА
Според температурата си минералните води биват студени (до 37⁰ – температурата на човешкото тяло), топли (от 37⁰ до 60⁰) и горещи (над 60⁰). В Северна България преобладават студените, а в Южна България – топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на Струма, Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева Баня (101,4⁰).
С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находитещето във Върщец – 38⁰. Много горещи (50-90⁰) са находищата на минерални води във Велинград, Кюстендилска, Долнобанската котловина.
МИНЕРАЛИЗАЦИЯ
По химичен състав минералните води се поделят на слабо минерализирани (до 2 g/l), умерено минерализирани (2 до 15 g/l), силно минерализирани (15-30 g/l), разсолни (30-60 g/l) и силно разсолни (над 60 g/l). Според химичния си състав минералните води се поделят на без балнеологични съставки, сулфидни, радонови, сулфатни, хидрокарбонатни, хлоридни и въглекисели. По отношение на газовия им състав принадлежат към азотната, морската и въглекиселата провинция.
